За книгата: 2024 г. / „Знаете ли, вероятно сте били прав“, издишвам. - Преминахме линията. И го направиха напразно. Не мога повече. „Вик, Вик, Вик, спри“, идва Тимур при мен, осъзнавайки, че това е краят на нашата красива история. „Не“, подадох ръка напред. - не Това е твърде много. Мислех, че мога да го направя, но не. Виждаш Руслан, но между нас няма нищо друго. Благодарен съм ти за всичко и най-важното за него. Ще продължа да работя за вас, но това е краят. Син и работни отношения, точно както искахте. „Не, скъпа, моля те“, Тимур ме грабва, притиска ме към себе си, целува ме по очите, носа, бузите, устните, но аз стоя като парцалена кукла. - Не мога да живея без теб, чуваш ли? „И дори с теб не мога“, казвам безжизнено, гледам настрани, примирявайки се докрай..